Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
23. Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24. Случваше се, усмихна им се, — те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25. Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
Глава 30.
1. А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
2. И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3. Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4. късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5. Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6. за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7. Реват между храстите, врат се под тръните.
8. Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9. Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11. Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12. Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13. А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14. Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15. Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16. И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17. Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18. С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19. Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, — стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23. Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24. Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25. Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26. Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27. Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28. Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29. Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30. Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31. И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми — глас плачевен.
Глава 31.
1. Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2. Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3. Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4. Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5. Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, —
6. нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8. нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9. Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, —
10. нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11. защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12. това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13. Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14. какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15. Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16. Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17. Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18. Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19. Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, —
20. чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21. Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22. нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23. защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24. Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?